Село Стрелец е разположено североизточно на 25 км от административния център град Горна Оряховица, върху хълмисто плато, съставляващо част от Предбалканската верига.

Надморската му височина е от 270 до 450 м. Наличието на богат и интересен горски фонд, чистият въздух и водните запаси са предпоставка за запазване на селото и утвърждаването му като естествена база за почивка, профилактика и лечение на някои белодробни заболявания на деца и възрастни.

Селото е възникнало и добило своето развитие сред огромни горски масиви през ХVIIIв. в непосредствена близост до пътя, свързващ градовете Попово и Свищов, преминаващ през местностите "Клиседжик", "Коджаекин", и "Еренбунар".

Благоприятните природо-климатични условия и дадености облагодетелстват развитието на лова, овцевъдството, говедовъдството и пчеларството.

Местното население главно турско се отличавало като добри овощари, производители на маджун и пчелен мед. Цели местности са облагородени с круши, зарзали, ябълки и сливи. Във всяка къща е имало пчелин.

През втората половина на ХІХ в. в селото се заселват първите български семейства главно от Еленския балкан и голяма част от заселилите се фамилии носят името на селището от което идват. Първите родове заселили селото са Чамурови, Крушеви, Щиркови, Мъжлекови, Мердански и Трънкови.

Първите родове Чамурови и Крушеви са произвеждали сапун, а по-късно 14 коларо-железарски работилници произвеждат и ремонтират волски, биволски и конски каруци.

Развива се бъчварството и дограмаджийството.

След 70-те години на ХІХ в. започва бурно развитие на селото. Голяма част от земята е разпределена и обработена. Много жители на селото, главно мъже, заминават градинари в Унгария, Австрия, Германия и Австралия. С дарения и доброволен труд са построени църква, читалищна и кооперативна сграда, училище.

Подходящата природа, свежият въздух (еднакъв с този на Арбанашкото плато), наличието в района на четири язовира и свободни жилищни ресурси, правят с. Стрелец потенциален привлекателен кът за отдих, туризъм и спортен риболов.