Градска художествена галерия „Недялко Каранешев”

През 1905 г. в Горна Оряховица е открита първата частна художествена галерия от Недялко Каранешев. Няколко години по-късно е преместена във Велико Търново. На 20.12.1959 г. в Горна Оряховица се открива първата в България пионерска картинна галерия. Организатори са Юлий Минчев и Йордан Димитров. Девет години по-късно пионерската картинна галерия се преименува в Градска художествена галерия. Първи уредник, от 1968 г до 1970 г., е проф. Георги Стойков. Той е наследен на поста от Роза Абаджиева. На 20.11.1974 г. е открита първата експозиция на Градската художествена галерия, организирана от тогавашния уредник на Историческия музей Йордан Димитров. През годините уредници на Градската художествена галерия са били Румяна Костадинова, Илия Банков, Кирил Иринчев. От края на 2011 г. уредник на Галерията е Симона Стоянова.
През 2009 г. по предложение на Сдружение "ГоАрт”, Градската художествена галерия е именувана на известния български художник Недялко Каранешев.
Към момента фондът на Галерията жанрово включва: живопис, графика и скулптура. Съхраняват се живописни картини на проф. Васил Стоилов, Калина Тасева, проф. Иван Петров, Лиляна Русева, проф. Илия Петров, доц. Цанко Петров, проф. Иван Бочев; графики на проф. Никола Хаджитанев, проф. Христо Цацинов; скулптура на проф. Ненко Маров, Ангел Ангелов, Красимир Яков, проф. Мотко Бумов и др.
През 2004 г. в Градската художествена галерия представена колекцията творби, притежание на акад. Евгений Лунин „Художники земли Вологодской”.
   На 15.12.2011 г. е открита най-голямата изложба на горнооряховски творци. Експозицията включва над 90 творби от над 30 местни автори.

Биография на Недялко Каранешев (1877 г.-1964 г.)

   Недялко Каранешев е роден на 16 февруари 1877 г. във великотърновското село Хотница. Наследник е на видния културно-просветен и обществен деец на Българското Възраждане Константин Каранешев. Основното си образование бъдещият художник получава при строгия си баща, а след това продължава обучението си в петокласните гимназии в Горна Оряховица и Велико Търново. През 1896-1897 г. се дипломира в Севлиевската гимназия. Там Недялко Каранешев се среща с митрополит Климент (Васил Друмев) и това се оказва съдбоносно за неговото бъдеще. Владиката пише писмо до министъра на Народното просвещение Иван Вазов с молба “да го вземе под своето високо покровителство”. Освен Търновския владика препоръки на Недялко Каранешев за постъпване в Държавното рисувателно училище дава и горнооряховското поборническо-опълченско дружество «Шипка» с писмо до председателя на Върховния надзорен комитет в София. След конкурс между 80 кандидати Недялко Каранешев е приет за студент през 1898 г. Негови преподаватели са директорът на училището проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов, проф. Никола Кожухаров. Техни лекции често посещавал и княз Фердинанд.
През 1902 г. Недялко Каранешев завършва пълния курс на обучение в Държавното рисувателно училище. Рисува картината «Граф Игнатиев със семейството си». Според спомените на художника творбата била изложена на гара Горна Оряховица (1956 г.-1957 г.)
Още като студент Недялко Каранешев започва да учи италиански и френски език. Мечтата му е да специализира изобразително изкуство в Италия. През лятото на 1902 г. урежда документите си за постъпване в Академията на изящните изкуства във Флоренция. По същото време се сгодява за госпожица Савка Дограмаджиева, която е от заможно горнооряховско семейство. Бъдещият му тъст поема почти пълната му издръжка в Италия. Във Флоренция се обучава при известния художник и педагог проф. Джовани Фотори.
До края на живота си (10 март 1964 г.) Недялко Каранешев е неуморим радетел за опазване и популяризиране на културно-историческото наследство на нашия народ. За своята дългогодишна народополезна дейност по повод 80-та му годишнина през 1957 г., художникът е удостоен с най-високото отличие за културни и просветни дейци- орден «Кирил и Методий»-I степен. Във Велико Търново е уредена е голяма изложба с негови творби. Слово на изложбата произнасят акад. Дечко Узунов и проф. Веселин Стайков. В поздравителния адрес от Съюза на българските художници Недялко Каранешев е наречен „художник по професия и историк по сърце”. Самият той в автобиографията си пише: „През моя живот непрекъснато съм се старал да работя. Народът ме ценеше и наричаше „жива история”.  Жадните за изкуство, красота и наука непрекъснато посещаваха моето ателие”.
     Днес творби на Недялко Каранешев притежава галерия „Уфици” във Флоренция, художествената галерия във Велико Търново и др.
Галерията в Горна Оряховица е единствената институция в страната, която носи неговото име.