Художествена галерия „Недялко Каранешев”

         През 1905 г. в Горна Оряховица е открита първата частна художествена галерия от Недялко Каранешев. Няколко години по-късно е преместена във Велико Търново. На 20.12.1959 г. в Горна Оряховица се открива първата в България пионерска картинна галерия. Организатори са Юлий Минчев и Йордан Димитров. Девет години по-късно пионерската картинна галерия се преименува в художествена галерия. Първи уредник, от 1968 г до 1970 г., е проф. Георги Стойков. Той е наследен на поста от Роза Абаджиева. На 20.11.1974 г. е открита първата експозиция на художествената галерия, организирана от тогавашния уредник на Историческия музей - Йордан Димитров. През годините уредници на Градската художествена галерия са били Румяна Костадинова, Илия Банков, Кирил Иринчев, Симона Стоянова. От октомври 2013 г. уредник на Галерията е Елеонора Минкова-Маркова.
           През 2009 г. по предложение на Сдружение "ГоАрт”, художествената галерия е именувана на известния български художник Недялко Каранешев.
           Към момента фондът на Галерията жанрово включва: живопис, графика и скулптура. Съхраняват се живописни картини на проф. Васил Стоилов, Калина Тасева, проф. Иван Петров, Лиляна Русева, проф. Илия Петров, доц. Цанко Петров, проф. Иван Бочев; графики на проф. Никола Хаджитанев, проф. Христо Цацинов; скулптура на проф. Ненко Маров, Ангел Ангелов, Красимир Яков, проф. Мотко Бумов и др.

Биография на Недялко Каранешев (1877 г.-1964 г.)

Недялко Каранешев е роден на 16 февруари 1877 г. във великотърновското село Хотница. Наследник е на видния културно-просветен и обществен деец на Българското Възраждане Константин Каранешев. Основното си образование бъдещият художник получава при строгия си баща, а след това продължава обучението си в петокласните гимназии в Горна Оряховица и Велико Търново. През 1896-1897 г. се дипломира в Севлиевската гимназия. Там Недялко Каранешев се среща с митрополит Климент (Васил Друмев) и това се оказва съдбоносно за неговото бъдеще. Владиката пише писмо до министъра на Народното просвещение Иван Вазов с молба “да го вземе под своето високо покровителство”. Освен търновският владика, препоръки на Недялко Каранешев за постъпване в Държавното рисувателно училище дава и горнооряховското поборническо-опълченско дружество «Шипка» с писмо до председателя на Върховния надзорен комитет в София. След конкурс между 80 кандидати Недялко Каранешев е приет за студент през 1898 г. Негови преподаватели са директорът на училището проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов, проф. Никола Кожухаров. Техни лекции често посещавал и княз Фердинанд.
През 1902 г. Недялко Каранешев завършва пълния курс на обучение в Държавното рисувателно училище. Рисува картината «Граф Игнатиев със семейството си». Според спомените на художника творбата била изложена на гара Горна Оряховица (1956 г.-1957 г.)
Още като студент Недялко Каранешев започва да учи италиански и френски език. Мечтата му е да специализира изобразително изкуство в Италия. През лятото на 1902 г. урежда документите си за постъпване в Академията на изящните изкуства във Флоренция. По същото време се сгодява за Савка Дограмаджиева, която е от заможно горнооряховско семейство. Бъдещият му тъст поема почти пълната му издръжка в Италия. Във Флоренция се обучава при известния художник и педагог проф. Джовани Фотори.
До края на живота си (10 март 1964 г.) Недялко Каранешев е неуморим радетел за опазване и популяризиране на културно-историческото наследство на българския народ. За своята дългогодишна народополезна дейност по повод 80-та му годишнина през 1957 г., художникът е удостоен с най-високото отличие за културни и просветни дейци- орден «Кирил и Методий»-I степен. Във Велико Търново е уредена е голяма изложба с негови творби. Слово на изложбата произнасят акад. Дечко Узунов и проф. Веселин Стайков. В поздравителния адрес от Съюза на българските художници Недялко Каранешев е наречен „художник по професия и историк по сърце”.