Първите данни за създаване на селото са още от римско време (около 170 година по времето на Траян). По това време името му било Язъжикьой (Слепите уруци), тъй като от заселилите се тук турци единият бил сляп. Имало е римска крепост в местността "Лозица", която през Освобождението е разрушена и на нейно място е построен женски манастир. Селището е местено три пъти: първоначално е било в местността "Лозица", след това е местено на левия бряг на река Янтра и последно - на сегашното място на селището. Името на днешното село произлиза от българин, който бил писар и водел сметките на бея, заселил се в местността "Геран". Поминъкът на населението е основно животновъдство, градинарство и земеделие. Голяма част от по-младите мъже са работели като градинари в Румъния, Австрия и Унгария.

През 1867 г. по инициатива на заселници от балкана е основано първото училище в селището, което е нямало собствена сграда и занятията са се провеждали в домовете на основателите. Строежът на първото килийно училище започва през 1870 г., но през 1890 г. по настояване на инспекцията се построява ново начално училище, което е разрушено от земетресение през 1912 г. През 1915 г. началното училище е възстановено, а през 1930 г. е построена прогимназия.

Читалището в селото - "Съгласие - 1905" функционира от 1905 г.

През 1929 г. в центъра на селото е построена една от най-големите чешми в общината, която е с дебит около 4,5 л/сек. В момента населението на селото е около 1200 човека, от които 800 - мюсюлмани. Затова и през 1991 година започва строежа на мюсюлмански храм (джамия), която е завършена през 1998 г. и се посещава от местното население.